Археологическите проучвания на тракийски надгробни могили от късната желязна епоха разкриват ритуално умъртвени ездитни и впрегнати в колесници коне, с техните юзди, токи и изработени от злато и сребро апликации за украса на главата, гърдите и хълбоците на животните. Тези предмети били неразделна част от царските ритуали, с които траките се стремели да постигнат обновяване на света и обожествяването на движещите сили на живота, властта и смъртта. Изключително майсторската изработка показва на археолозите, че подобен лукс е могъл да си позволи единствено владетел, за когото те са представлявали отличителни знаци-символи (инсигнии). Те подчертавали неговата власт и могъщество – като цар, воин и жрец.

Изображения на конници във военни и ловни изпитания се срещат върху емблематични за тракийската култура находки, каквито са съкровищата от Летница и Луковит, върху стенописите на монументалните гробници при Казанлък и Александрово. Те са важно свидетелство, че за траките, образите на коне, познати още от времето на Омир, можели да се свържат с разказ за митично божество, легендарен цар, или герой като „тракийският конник“.